Смъртта при социализма - героика и постгероика

Начинът, по който умираме, отразява в същността си начина на живот. Възможно ли е да говорим за „социалистическа смърт“, която да бъде в унисон с „социалистическия начин на живот“? Смъртта несъмнено представлява универсален биологичен факт, който не зависи от идеологии, религии или политически системи. Въпреки това тя предизвиква разнообразие от културни реакции, които служат не само като индикатор за значението на този факт, но и показват как той е обрасъл със социални условности, нормативни представи и ритуали – всичко това се променя през времето в противоречие с самата биология.

Как комунистическият режим в България адаптира концепцията за смъртта? Какви нови святости възникват и кои примери са наложени чрез официалната идеология относно смъртта? Какво представлява социалистическата идея за смърт и как тя влиза в контекста на прогресивния разказ? Кои символи я характеризират? По какъв начин „малката“ и негероична смърт е била управлявана, регистрирана и манипулирана? Какво се случва след отслабването на религиозното влияние върху екзистенциалните въпроси? Кои практики получават ново значение и какви сценарии са били налагани?

Авторите в книгата разглеждат темата за смъртта при социализма както през призма на идеологиите и важните „места памет“, задаващи образци, така и през „механизмите“ на грижа и контрол, които установяват нормалност.