Кардиограми: Дневник 10 ноември 1989 - 30 декември 1992

Георги Марковски не е останал безмълвен, което е част от неговото достойнство. В началото той вярва, че споделя своите мисли единствено за себе си, но в крайна сметка успява да преодолее своята дълбока стеснителност; изразява надежда, че приятелите му ще намерят стойност в неговите признания и ще им дадат гласност. Сигурни сме, че малцина като Георги Марковски биха се осмелили да застанат с чиста съвест пред бъдещето - нека то прецени!

Заглавието „Кардиограми“ всъщност е много подходящо. По-точно би било да го наречем „Сеизмограми“. То точно отразява силно разклатената линия на трусовете в съзнанието на нашето поколение, която ни води до интензивното отделение. Това обаче не е най-лошото; тревожа се за тези, които все още са живи и ги очакват нови изпитания.
Вера Мутафчиева