Зад вратата на залеза

Ако искате да ми повярвате, докато четях тези стихове на глас, те ме разтрепераха и предизвикаха в мен емоции. Новата книга на Антоанета Николова е също толкова великолепна – нежна и естествено вдъхновяваща, пронизваща с чистотата и яснотата си. В нея всичко е изпълнено със светла тъга, споделеност в лилави нюанси, добродушие и честност, както и с детска наивност. Творбите й притежават приказен стил и изящни образи, а също така носят носталгия по бягствата от себе си и завръщането към собственото аз; градската меланхолия тук не подхожда на всеки.

Антоанета Николова представя в стиховете си понякога силно присъствие, друг път символизира крехкост или недостигане до дълбочина. Забележително е как в тази поезия Бог говори не само чрез своите ангели; тя самата участва активно в тихото борба срещу злото. Дори най-недовършеното произведение от тази колекция изглежда по-добро от горещо произнесените думи. Но какво може да направи Антоанета Николова? Не носи вина за това, че принадлежи към различна духовна материя — нова раса зад хоризонта на добротата и съпричастието!

Румен Леонидов