Седнал във въздуха

Този сборник съдържа разнообразие от текстове, написани основно за вестник „Сега“ през последните години, започвайки от 1999. Докато ги организирах на едно място, установих, че независимо как да ги подредя хронологично, смисълът остава почти непроменен. Битието продължава да е толкова неразрушимо, както би изрекъл кърлежът, захапал задника на стара слоница. Именно в това се крие цялата привлекателност на опитите с думи да овладеем света – в тази непоклатимост!

Честността ми налага да предупредя потенциалния читател: този опит също така е безуспешен. Без значение дали ще прочетете тези публицистични фрагменти или произведения като „Пилешка супа за душата“, „По следите на изгубеното време“ или дори наръчници по дзен философията – няма да постигнете повече щастие. Нито пък светът ще стане по-добро и разбираемо място за вас. Писането не предлага щастлив край; остава само надеждата за вечност въпреки осъзнаването на краха.

Един ден старата слоница просто ще седне… Тогава пред Великия системен администратор (както искаме можем да го наречем) ни трябва сила, за да признаем: все още не сме научили разликата между добро и зло и все още не знаем кое е грях и кое праведност. Но поне сме се забавлявали.

И най-накрая: надявам се принадлежах към последното поколение българи, което осъзнава ценността на свободата на словото. Надявам се аз да бъда последният човек с чувство за хумор, който вярва, че ежедневно трябва да защитава правото си свободно да говори и пише каквото мисли. Желая си един ден всеки случайно прочел тези статии просто да ми се присмее или - още по-добре - напълно da ги игнорира. Надявам se...