Чоран. Тетрадки 1957-1972

През петнайсетгодишен период Чоран записва своите най-дълбоки размисли в трийсет и четири тетрадки, които съдържат неговите неуспехи, страдания, страхове, гняв и унижения. Не е ясно дали тези емоционални текстове са били замислени за публикуване. От една страна, на кориците на някои от тетрадките стои надпис "Да се унищожи", но от друга страна те са номерирани и запазени.

Много от написаното там присъства или в оригиналния си вид, или преработено в неговите книги, което означава че тези бележки могат да се разглеждат като чернови. Въпреки това авторът им принадлежи към групата съвременни писатели, които размиват традиционната граница между чернова и окончателен текст. Чоран привлича вниманието на читателя с безкомпромисния си стремеж да открие собствената си същност чрез аскетичната логика на самоизтезание и самоунищожение. Всъщност той многократно е споделял желанието си да пише единствено когато чувства нужда “да сложи край на живота си”.

"Не целя творчество, а истината. Не става въпрос за създаване, а за търсене. Интересите ми не са типични за писателя; може би по-скоро за мъдреца? Но дори не и това. Искам да бъда освободител – да помогна на човека да бъде по-свободен както от себе си така и от света около него. За тази цел бих искал той да използва всички възможни средства без никакви колебания пред препятствията пред робството му – еманципация чрез позор."