Старобългарското изкуство (Изкуството на Първото българско царство)

Никола Мавродинов (1904-1958) е български изкуствовед и археолог, считан за един от най-добрите специалисти по средновековното изкуство, архитектура и култура на България. Той завършва история и археология в Лиеж, Белгия през 1928 година. Работи като асистент в Народния музей в София между 1931 и 1934 г., след което става уредник до 1944 г. По-късно е директор на Археологическия музей при БАН от 1944 до 1949 г. Освен това е професор по история на изкуствата и член-кореспондент на БАН, а също така действителен член на Българския археологически институт от 1939 година.

Идеята да напише историята на българското изкуство го занимава дълго време преди реализацията й. Започва своето проучване през 1946 г., фокусирайки се върху недостатъчно или слабо проучени паметници, включително проверка на плановете за строежите в Плиска. През 1948 г. той отново изучава паметниците в Преслав, Мадара и Несебър. След тези наблюдения разширява ранните си анализи относно старобългарското златарство и скулптурата; свързва различни аспекти от нашата историческа култура и се опитва да обясни социално-икономическите условия във всяка отделна епоха, като детайлно характеризира всеки период. Внимателният анализ на явленията позволява на автора да ги представи под нова перспектива и да улови основните тенденции в развитието на българското изкуство и култура.