Старобългарското изкуство XI-XIII в.

Тази книга представлява продължение на труда "Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство". В нея се анализират архитектурата, живописта (включително стенописите и иконографията), златарството и скулптурата през периода, когато България е под византийска доминация. Освен това се разглеждат обществено-историческите условия за развитието на българското изкуство по време на Второто българско царство, включително градоустройството, военната архитектура и църквите с манастирите; живописа от Търновската школа и Боянската църква. Авторът цели да обхване всички аспекти на нашето изкуство до момента, в който българският народ попада под османска власт; планира да включи архитектурните стилове, стенописите и миниатюрното изкуство, както и златарските изделия и керамиката. За съжаление проф. Мавродинов не успява да завърши книгата си. Последните му думи след първата проява на заболяването са: "Златарски не е написал историята за XIV век, Мутафчиев не я довърши също така, а аз няма да успея." Книгата остава ценен справочник с множество изображения на образци от старобългарското изкуство наред с архитектурни планове на изучаваните церкви.