Поетика на съгласието и несъгласието

Йордан Ефтимов, роден през 1971 година, е създател на монографиите "Опровергаваната добродетел: Опити върху Цветан Марангозов" (2008), "Двойното дъно на класиката" (2010) и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм" (2012). Той е един от основателите на Департамента по Нова българистика в Нов български университет, основан през 1994 г.

Монографията му се дели на четиринайсет глави, в които предлага иновативен анализ на важни произведения от българската поезия между 50-те и 90-те години на XX век. В последно време конкретният затворен прочит не е най-често използваната техника в литературната история, но именно той заема централно място в изследването. Освен това трудът акцентира върху интердисциплинарния подход, комбиниращ микроисторията с антропологията, социологията, етическото литературознание и реторическия анализ. Фокусът пада върху творбите на автори като Атанас Далчев, Пеньо Пенев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Иван Радоев, Цветан Марангозов, Христо Фотев, Иван Динков и Константин Павлов.