Ерата на немислимото

Как е възможно президентът на Съединените щати да обяви война за спечелена точно в момента, когато напрежението се увеличава? Защо руски изтребители отново патрулират близо до американските брегове? Как успяха САЩ да натрупат почти два трилиона долара дълг към Китай само за по-малко от десетилетие, при положение че тамошният среден доход на човек е 7 долара на ден? Как финансовият министър на Америка, финансист и почти милиардер, заяви през май 2008 г., че най-лошото от кризата вече е зад гърба ни, а само няколко месеца по-късно бе принуден да участва активно в опити за спасяване на глобалната финансова система? Защо можем да постигнем съгласие относно значими въпроси като климатичните промени или разпространението на ядрено оръжие – теми, които изискват незабавни действия – но след това не виждаме никакъв напредък или даже започваме да регресираме?

Спомнете си как преди цунамито през 2004 година животните в Индонезия, Тайланд и Шри Ланка инстинктивно се качиха нагоре по хълмовете много преди настъпването на разрушителните вълни, убили 250 000 души. Те реагираха спрямо инстинктите си за приближаваща опасност - инстинкти, които ние сме загубили под влиянието на модерния комфорт.

Започнах да осъзнавам, че Хизбула, Китай и моите приятели от компании като "Гугъл" имат нещо повече общо от просто амбицията за промяна; те са преоткрили този важен инстинкт и са го усвоили до висока степен. Във всяка компютърна операция и инвестиция у тях присъства знакът на една много по-дълбока трансформация, която неумолимо наближава. Усещате ли я?