Съдията

Линор и аз имаме само един опит. Ако този ключ не сработи, просто сме на загуба. Нито един от нас не е достатъчно умел, за да разбие бравата. В момента краката ми са като желе. Тихо поставям ключа в ключалката и го завъртам. Завърта се безпроблемно. Вратата леко се отваря. Сърцето ми спира за миг, а вените ми сякаш са пълни с олово. "Гаден тип!" - Линор изрича това веднага щом го забелязва." Под слабата светлина на компютърен екран той стои в средата на стаята и ни наблюдава. Краката му са широко разтворени, ръцете зад гърба му, полюшва се на петите си като дежурен полицай, готов да ни посрещне...