Мезоамерикански митове. Поредица „Светът на митовете”

Книгата "Мезоамерикански митове" възражда удивителния свят на легендите от Централна Америка. В това луксозно издание ще откриете повече за историята, културата и вярата на ацтеките и маите. През XV век испански пътешественици достигат региона, който днес наричаме Мезоамерика, където срещат две напреднали цивилизации – ацтеки и майа. От "Мезоамерикански митове" можете да научите, че:

Цивилизацията на маите се състои от множество независими град-държави в Централна Америка, всеки от които е внимателно проектиран. В центъра имало площади с церемонии, обградени от важни религиозни и административни постройки. Тук се намирали великолепните царски дворци, пирамидалните храмове и игрищата за свещената игра с топка. Храмовете били свързани чрез огромни каменисти пътища. Периодът на най-голямото строителство бил известен като Майски класически период (около 250-900 г.). Днешният най-посещаван град на маите е Чичен Ица в Юкатан, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

В благородническия слой сред маите съществували седем признака за красота; един от тях бил кривогледството. За да постигнат този ефект при новородените си деца, майките прикрепяли топчета смола към косата между очите им. Постоянното гледане към тези топчета водело до кривогледство у децата. Друг желан физически белег било сплеснатото чело – резултат от притискане на главиците между две дъски.

Маите произвеждали ръчноправени книги - кодекси, използвайки хартия направена или от влакната на агаве или кората на смокиновото дърво. Техните книги се четели вертикално отвсякъде: първо горе-долу и след това наляво-надясно. До наши дни са оцелели само четири кодекса: Мадридский кодекс, Дрезденский кодекс , Парижкий кодекс и Кодекса Гролиер.

Тези хора демонстрирали забележителни умения както в математиката така и астрономията; руините на астрономическата обсерватория в Чичен Ица продължават да впечатляват със своето значение до ден днешен — прозорците там са подредени спрямо видимостта определени звезди през конкретни дни.

Ацтекската цивилизация вярвала не само във вечността но също така предполагала предшествали ги четири други света известни като “Четиритe слънца”. Всеки един завършвал катастрофално преди появяване последващият живот; техният настоящ свят те наричали “Петото слънце”.

Ацтекските календари включвали два типа: слънчев календар с 365 дни разделяни по месеци съдържащи по 20 дни плюс пет допълнителних дни; свещения календар представлявал цикъл от 260 дни ослужаващи жрецима при избора нагодини подходящи за дейности например посев или война.
За да бъдат сигурни че богът Уицилопочтли всякак ще възникне зад небесния хоризонт всекидневно му приносели човешки жертви извършвани вътре храмовете построени подобие пирамиди . Ацтекската философия твърдяла как без хранене божества то те неминуемо щяли загине което би довело края света ; когато именно вселенска тъмница потапяло земята нямаше дожд завинаги .

През кратък исторически период менее двестa години ,ацтекскoто племе трансформирало становището си ставайки властители над мексиканската долина управлявайќи много местностти принуждаваики населението плаща данък столица Теноchtitlan.

Авторката Анита Ганери има написано множество произведения относно тематики свързани с митология религии историография география.Нейните творби включват “Във времената инките”, Оксфордски речник относно религиозна сфера,”Сикхские разкази” освободително поредицы продукти “Страшната география”.