Наблюдение и разработка. Художествената проза на Държавна сигурност

Апаратът на бившата Държавна сигурност не успя да се справи с възложените му задължения. През 1989 година, когато работодателят му загуби властта, многобройните щатни и извънщатни сътрудници започнаха масово да се разпръскват в опити за оцеляване - както индивидуално, така и групово. В повечето случаи те постигнаха значителен успех. Макар че като гарант на управленския монопол Държавна сигурност претърпя провал, тя ще остане запомнена в историята със своето обширно писмено наследство, произведено през почти пет десетилетия. Част от това наследство е жалко унищожено и изгубено за човечеството, но онова, което е оцеляло, е все пак доста значимо. Като резултат от колективно творческо усилие то служи като своеобразно отражение на времето. Нека българският народ погледне в него и се наслаждава на образа си поне още половин век – това би било полезно.

През 1998 година законодателството позволи на Жерминал Чивиков да хвърли поглед върху споменатото огледало за първи път. Роден през 1945 г. в Русе, той живее в Холандия от 1975 г., където поначало се занимава с литературознание и по-късно с журналистика и публицистика като редактор в радио "Дойче Веле". При надникването си във предоставените архивни папки от бившата Държавна сигурност Жерминал Чивиков откри образа на един младеж с неговото име и някои характерни черти. Става дума за фигура с безспорни литературни качества, при изграждането на която активно участват почти всички негови приятели от тези години. От този образ авторът научава факти за себе си и приятелите си, които никога не беше подозирал.

Смята се, че човечеството оставя миналото зад себе си чрез смях - често придружен от малка тъга.

От 1990 година насам Жерминал Чивиков редовно пише за вестник "Култура". През 2007 година бе преведена и издадена книгата му "Делото Милошевич" на български език.