С яка от камък, воденичен камък. Стихотворения

Николай Кънчев е роден в плевенското село Бяла вода. Той учи българска филология в Софийския университет и започва да публикува оригинални и преводни поетични творби от 1957 година насам. Периодът между 1968 и 1980 година е белязан от забрана за публикации. Дебютната му стихосбирка, озаглавена “Присъствие”, излиза през 1965 година, следвана от още редица заглавия: “Колкото синапеното зърно” (1968), “Послание от пешеходец” (1980), “Осланям се на маранята” (1981), “Нощен пазач на зората” (1983), “Лайкучката не хапе, а ухае” (1984), “Вълни на вероятността” (1985), "Редом с всички мигове" (1986) и "Със слънце на сърцето" (1988).

Той е автор на превода на „Антология на грузинската поезия“ както и антологията „Петима съвременни френски поети“, включваща имената Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мешел Деги и Клод Етебан. Поетичните произведения на Николай Кънчев са били превеждани в страни като Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Сърбия, Словения, Македония, Грузия, Швейцария, Италия, Испания и САЩ.