Литература и интелигенция

Боян Пенев, дълбока и силна личност с широки познания, е най-забележителната фигура в българската литературна критика и историческа наука през първата половина на 20-те години. Той притежава цялостен характер още от ранна възраст. Интересно е да се отбележи, че през 1930 г., три години след неговата смърт, са публикувани фрагменти от дневника му, написан през 1908 г., в които той ясно формулира своето основно кредо. В него подчертава важността писателят да бъде оценяван не за тенденциите в произведенията си — тъй като те са временно явление с историческо значение — а за живота, който извлича от душата си, за да вдъхне живот на творенията си. Именно този живот трябва да бъде усетен и преживян от читателите по-късно. Това представлява оригиналният аспект на неговото убеждение.