(Пре)програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството

"Синтетичната биология предлага възможност за трансформация на нашите тела в сфера, където изборите могат да бъдат изчислявани и контролирани. Дали тя е конкретна утопия, предвещаваща нов свят, който все още не съществува, но е реално постижим? Може ли техническата рационалност да ни подложи на влияние от самата ни същност? Но какво всъщност представлява природата, след като молекулярният аспект на живота може да бъде предмет на избор? Не е ли синтетичната биология следващият етап в човешката еволюция, която по своята природа има техногенен характер, в контекста на животинската еволюция основана на адаптация към околната среда? Има ли шанс синтетичната биология да доведе до генерализирана пролетаризация, която експроприира знанията, социалните отношения и нашата творческа способност? Как можем да се противопоставим на такава пролетаризация? Ако предположим, че съпротивата ще приеме формата на биохакерство, не рискуваме ли то да укрепи силите против които се бори?
Изследването на Невена Иванова представлява първи опит за анализиране алгоритмизацията на живота чрез концепциите предложени от френския философ Бернар Стиглер. То детайлно разглежда тези въпроси и очертава изследователското поле в което можем сами да търсим решения."
- проф. д-р Тодор Христов

„Невена Иванова проявява особено внимание към понятието „биотехнологичен фармакон". Признавайки отклонението на човека от чисто биологичната еволюция", нейното произведение предупреждава за потенциалните опасности като хиперконсумизъм и когнитивен капитализъм. В същото време тя ясно обозначава положителния потенциал предоставян от новите възможности свързани с икономиката основана върху сътрудничество: свободно майсторене и култураta na даряване.
Особено внимание заслужават проблемите около "трагедията на антиобщото", които налагат преосмисляне традиционните модели за собственост.“
- проф. д.с.н. Стоян Ставру

***
Невена Иванова използва методи от философската рефлексия за проучване взаимодействия между изкуството, науката и технологиите. Тя притежава магистърска степен по философия от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и докторска степен по интердисциплинарни информационни науки от Токийския университет. Публикувала е статии както на български език така и английски , френски ̆ японский във области като медийнa eстетика , философия ̇ технология ̇ критически софтуерни науки . През 2023 г., ръководи специалния брой насочен към темата "Творчество след автоматизация" в Balkan Journal of Philosophy , реагирайки спрямо растящият интерес относно машинното творчество . В момента работи като главен асистент Института по философия и социология при БАН . Освен това участва активно в Symbiomatter - лаборатория за експериментални изкуства , единствена платформа у нас посветена изграждане мостове между учени инженери художествени творци."