Между две империи

През 1241 година смъртта на великия Йоан Асен II настъпила неочаквано, веднага след триумфа му над татарите в битка между Карпатите и река Дунав. Тъй като до този момент татарската сила била непобедима, новината за победата му се разнесла из цяла Европа. На леглото си той произнесъл: „Господ ме изненада… Нека ми прости! Заклевам ви да защитавате Коломан."

С кончината на Йоан Асен приключило съперничеството между България и никейския император, а с възкачването на престола от малолетния син Коломан започнал упадъкът на българската мощ, която е играела важна роля в баланса на силите на полуострова. Последвали години изпълнени с вътрешни конфликти, цареубийства и загуби както териториални, така и престижни.

Около 1257 г. скопският болярин Константин Тих бил избран за цар. Въпреки че притежавал мъдрост и воински умения, трудностите пред България не намалели. Византия успяла да си върне контролa над Константинопол; империята на Златната орда ставала все по-силна откъм североизток; Унгарското кралство два пъти навлязло дълбоко в страната от северозапад. Михаил VIII Палеолог – хитър дипломат - организирал уния между Константинополската патриаршия и Католическата църква в Рим.

България се оказала под натиска на две могъщи империи – Златната орда и Византия.
След наскоро преживян инцидент цар Константин Тих Асен бил принуден да използва патерица за придвижване, което засегнало духа му и го заставило да делегира част от властта си на своето жена Мария Палеологина-Кантакузина – племенница на византийския владетел със сложен характер. Царят наредил своя ватах Братучен да срещне деспот Яков Светослав в Ниш с предложение той да поведе опозицията срещу татарските нашественици от Златната орда. Междувременно Братучен спасил съпругата на Яков Светослав – внучка на Иван Асен II - която представлявала потенциална заплаха за Мария Палеологина; последната организирала покушение срещу нея...