Аполон

Мнемозина е богинята на Паметта в гръцката митология. Тя е дъщеря на Уран и Гея, принадлежаща към божествата от предолимпийската ера. Затова тя съхранява спомена за „предисторията“ на света. От Зевс родила деветте Музи, които са покровителки на изкуствата; чрез тях поетите получават вдъхновение и само интерпретират божествените визии.

В древността хората вярвали, че съществуват два извора – Лета, символизираща забравата, и Мнемозина, олицетворяваща паметта. По пътя към безсмъртието орфиците вземат предпазни мерки да не объркат двата извора и жаждата им за душа да черпи вода единствено от извора на Мнемозина, тъй като именно той съдържа ключа за достъп до царството на Персефона.

Гърците наричали „Истината“ Алетея – незабрава. Загубването на памет води до загуба на истинност. Само паметта може да осигури идентичността на индивида, която произлиза от принадлежността му към определена етнокултурна общност или семейство. Дори когато Калипсо му предлага дарба за безсмъртие, Одисей отказва да забрави себе си; защото без памет той би изгубил връзката с групата си - тази памет се запазва и поддържа благодарение на аедите – поети-певци и служители на Музите. Те познават героичните родословия и непрекъснато обновяват знанията относно тях. Чрез възпяване подвизите на героите те напомнят не само славата им, но също така ценностите, зад които стоят техните жертви.

Тази поредица носи името Мнемозина в знак уважение към важността на паметта.