Разминавания по еднопосочни улици

"Животът представлява пътуване с безброй дестинации, а най-значимата от тях си ти самият в различните си роли и етапи. Или може би човекът, когото мечтаеш да срещнеш – приятелят, любимия или близките. Често обаче улиците са еднопосочни, точно както билетите за бъдещето. Понякога се разминаваме, вървейки в една посока; друг път просто не успяваме да се срещнем, защото сме рамо до рамо вместо лице в лице.

Не можеш да противоречиш на същността си, но лесно можеш да се разминеш със себе си, ако не желаеш истински да се опознаеш. Може би ние като хора сме осъдени на това постоянно да пропускаме онези моменти и възможности, които ни принадлежат. За да продължим търсенето на своето място и идентичност. И докато преминаваме през пустините на собствените си чувства, най-накрая можем да достигнем оазиса на саморазкритие. Движението през времето и пространството става възможно чрез словото - именно за това пише Лъчезар Ангелов в своята първа книга с разкази. А пристигането зависи единствено от теб."

Ива Спиридонова

"Да бъдеш поставен пред съдбата да прекараш голяма част от живота си зад Стената. Изгревът рисува твоят силует върху нея; по залез мръзнеш в нейния сенчест свят. Да знаеш всичко за Лятото на любовта и фестивала на остров Уайт без никога реално да участваш там; сутрин след поредната вечер сънливо щастлив при мисълта как всяка нощ пътуваш към Индия и абсурдността те кара да се усмихнеш.

Да тръгнеш обратната посока спрямо Индия – единственият маршрут поне частично открит за теб; изживяваш странни любови и раздели сред необичайни места; говориш за тъга след разрушаването на Стената и когато всички пътища вече са свободни. Да сънуваш паралелен живот отвъд стените - как той плавно избягал от теб без предупреждение; споделяйки трудния избор между самота и неприязън."

Лъчезар Ангелов

"Така започнахме нашето пътешествие под покрила на гъста мъгла през нощта — аз с Р., а помежду нас имаше момиче прекалило с алкохола, което скоро ще отпадне от живота ни. Срещу нас плуваха кучета във вихрушката от мистика водещи стопаните си по поводките им — кратки или дълги според случая... Тогава все още не знаехме колко далечно ще бъде нашето общо приключение… Щеше то действително оказа дълго – винаги потопени в мрак… Не предполагахме какво предстои: че ще стигнем до болнична стая хиляди километри далече една от друга или че единият ще бъде пробуден посред утро от позвънването телефон."