Венера и Адонис

Поемата на Уилям Шекспир (1564 - 1616) разкрива историята на безответната любов, която богинята Венера изпитва към невероятно красивия младеж Адонис. Той е защитен от стрелите на Купидон, но не и от зъбите на глигана, в който вероятно се е превърнал завистливият и бойцовски настроен бог Марс.

В творбата има множество сълзи, но те не предизвикват мелодрама; присъстват страст и еротика, без да преминават в вулгарност. Сравненията и метафорите са изобилни, но стилът остава лек и въздушен. Това е благодарение на божественото вдъхновение, с което Аполон е дарил Барда от Стратфорд на Ейвън — умението му да вдъхва живот на всичко, до което се докосне неговото перо. Така четиристотин години след кончината му стиховете му продължават да пленяват почитателите на красивия език.