24 часа труд

Винаги съм чувствал, че съм се родил твърде късно за всичко наистина интересно. „24 часа труд“ символизира 90-те години – епоха, към която изпитвам необяснима носталгия. Годините на бунт изглеждат различно от перспективата на времето без смисъл.

Васил Панайотов е битникът в българската литература. В разцвета на младостта си той изглеждаше като уморен и скучаещ човек. Сега пише с ентусиазма на младо момче. Завиждам на всички, които ще имат възможността да прочетат неговата книга.

– Илиян Любомиров

Мога да позная стила на Панайотов само по няколко изречения – чета го вече дванадесет години. Често ми се искало да му дам един шамар заради опитите му да бъде интересен, но това чувство бързо преминава, защото душевните и словесни провокации винаги са точни и уместни. Докато четях „24 часа труд“, осъзнах, че изпитвам истинско удоволствие и не желая конфликт – стилът тук показва зрялата лекота на таланта му. В сюжета можеш да видиш отражение на себе си.

– Лилия Попова, „Жената днес“

Бърз и открит поглед върху Прехода – нашият собствен, но най-вече личният му опит. За свободата и правото да не участваш в играта, въпреки поканата ти при масата по време на раздаването.

– Миролюба Бенатова