Веднъж, когато този свят бе стар

В историята на цивилизациите настъпват моменти, когато цели общества задават важни въпроси и предлагат множество отговори, които пък пораждат нови запитвания. Този процес представлява постоянно блуждаене из мъглата на частично забравения човешки опит, свързан с миналото и историческите събития. Понякога една личност може да формулира ключова идея само с едно изречение, но често тя остава незабелязана. Причината за това е непознаването на социалната природа в начина и дълбочината на човешката мисъл, особено когато умът функционира извън утвърдените рамки на знанието. С времето обаче, идеи се предават устно – понякога случайно или неразбрано, но все пак с нужното уважение – до хора с решителен дух, които ги фиксират в съзнанието си и ги разискват подробно. Те успяват да ги приложат не само в пространството и времето, а именно в настоящия момент на активното битие. Проблемът намира решение; онова което времето не разрешава, получава своят отговор чрез самото време или конкретния миг и стечения от обстоятелства. В подобни ситуации авторството често остава размито – заслугата обикновено се присвоява от хора без реална стойност за общото действие. От друга страна, ако обществото не справя със ситуацията, човекът сам я разрешава; ако проблемът не бъде решен във времевия контекст, той ще намери решение благодарение на момента или комбинацията от условия. Истината няма как да бъде измислена - тя просто бива спомняна през невидимото повторение на мистичните игри на съдбата.