Призрако, стой! Стихове

Сашо пишеше навсякъде – в тетрадки, върху салфетки, на касови бележки и дори на цигарената си кутия. Понякога оставяше следи от писането си дори върху парче фазер. Работеше бързо и неуморно, често задраскваше текстове и започваше наново. Винаги беше в движение – да живее, да твори, да пие и да обича...

Стиховете на Александър Стоянов (1970–2008), написани по кръчми и болници през 90-те години, представляват може би най-добрия пример за поезията на ъндърграунда. По една или друга причина подобно творчество сякаш липсва в Пловдив или е толкова скрито, че минават години преди да бъде открито.

Тези стихотворения са създадени върху всичко друго освен на пишеща машина или компютър - записвани са на хвърчащи листчета, случайни хартийки и салфетки, които попадали в ръцете му точно както самите творби се раждали спонтанно. Те били рецитирани пред приятели без предварителна подготовка за публикуване; далеч били от амбицията някога да бъдат издадени в книга. Това е онзи тип поезия свързан с момента – уловила краткия миг преди той да избледнее.

И ето ги сега събрани в томче – първото им излизане 15 години след смъртта на Сашо и 30 години след написването им благодарение усилията на семейството му за запазването им и помощта от негови приятели и колеги от университета като журналиста Спас Кузов.

Тази папка (или файл) не успява нито да възстанови хронологията на произведенията му, нито да отдели успешните от неуспешните стихотворения. Но когато я четеш, усещаш истинския поет – неговата драма, уникален стил , страданията му , отчаяние смешано с надежда , печалба покрай загубите , любов към живота сред самотата...