Белите ми нощи

Неочаквано ме сполетяха белите нощи, които сякаш сами започнаха да се създават. Всички мои стихотворения идват при мен по свой собствен начин – без запитвания, извън моя контрол и без желание от моя страна да ги ръководя. Затова те са верлибри, свободни стихове, които едва успявам да настигна в моменти на вдъхновение. Никога не съм се опитвала да анализирам защо творбите ми изглеждат така – веднага след като напиша думите, те престават да бъдат само мои и започват да водят своя живот. Понеже са свободни, решиха да игнорират пунктуацията и не се затрудняват с точки или запетаи. Интелигентният читател не бива да бъде ограничаван от автора в своето възприятие – всеки може самостоятелно да поставя препинателните знаци според собствения си ритъм на дишане и усещанията си. Мисля, че това е справедливо. Както казва Томас Хигинсън: „Когато една мисъл ти взима дъха, изискванията за граматика губят значение“. Няма нищо лошо човек понякога просто да пренебрегне граматиката в някоя бяла нощ; напротив...
Маргарита Петкова.