Само да кажа

Всички спомени отлитат, за съжаление,
но лятото остава в моето сърце.
Стъпвах по хълма сред късните треви,
а есенният вятър ме отвяваше.

Стихосбирката "Само да кажа" на Христо Попов не е първоначален опит. Тя не представлява начало или бенефис и със сигурност не е завършек. Това е безкрайно пътешествие, наподобяващо многоточие. Преди тази книга стоят личните поетични вселени на автора, които ни приканват да се потопим в тях следвайки немирната птица от корицата - Капка Кънева. В тези светове можем да наблюдаваме истинската същност на явленията. А онези явления, произлезли от думите – те идват след многоточието. Защото миниатюрите на Христо Попов притежават уникална недоизказана емоция в своя натюрел. Читателят сам допълва картината. Стихотворенията са открити платна с акварелен простор, където калиграфски и с избледняваща тушировка можем да подредим образите възникнали след четене. Стихотворенията предлагат дихание – прозрачно вдъхновение: Само да кажа...