Може ли да ме полюлееш

"Слязох по стълбите и не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е много по-забавно. И ето ме – застанала до Бога, съвсем близо до него, както никога досега. Бях готова отново да повярвам в него. Някак си беше толкова величествен, а такова нещо просто не може да ти застане на пътя без да го забележиш. Не каза нищо, когато го хванах за крачола. Само за миг протегна ръка и аз бързо се метнах на показалеца му. Постепенно и тромаво ме приближи до ухото си, докато с другата ръка продължаваше да прелива. Лявото коляно постоянно се напълваше, а дясното - изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? – прошепнах."

(из „Може ли да ме полюлееш“)



Още от този автор:

„Да се наричаш Сахара“ е книга с множество нюанси; тя поставя сложни въпроси пред читателя, но не позволява той да остане самотен или потиснат. Не играе роли и не позира - това е истинска литература с деликатен усет.

Силвия Томова