Никой не знае защо

Драматургията на Златанов представлява връщане към бъдещето в контекста на съвременната българска литература. (Владимир Сабоурин)

Златанов упорито и настойчиво е потопен в негативна самоанализ, свързана с конфликт между миналото под влиянието на тайните служби и все още неизграденото настояще на свободния индивид, наречен предприемач. Новият герой на прехода трябваше да стане господар на собствената си съдба. Тези пиеси се развиват в рамките на застойното настояще, което ограничава човека от самостоятелността му; ако можем да говорим за обобщаваща фигура тук, то тя е осакатеният идиот по отношение собственото си бъдеще. (Станимир Панайотов)