Археологически паралели. Студии въърху историята на античното изкуство в България

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е известен български археолог, изкуствовед и политик. Той изучава археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Слага основите на систематичните разкопки в България между 1909 и 1910 година в Хисаря.

Между 1910 и 1920 г. заема поста първи директор на Народния археологически музей като представител на България.

През 1912 г. той извършва първоначалните проучвания на Кабиле близо до Ямбол. По време на войните от 1912 до 1918 г., предприема три дълги научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява важни културни паметници и води подробни записки за наблюденията си. Освен това организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през 1918 г., както и прави проучвания в софийските църкви „Св. София“, „Св. Георги“ и Боянската църква; изследва също така богат тракийски могилен некропол при село Дуванлий близо до Пловдив между 1929-1931 година.

Той е основателят и първият директор на Българския археологически институт (1920-1940), а също така председател на Българската академия на науките (1937-1944).

В настоящата книга се разглеждат някои от най-забележителните антични художествени произведения открити по българските земи по времето на Богдан Филов – надгробната плоча на Анаксандър от Аполония, плочата с Каликрит от Равда, статуята на Ерос от Никюп, релефът с Аполон от Девня, релефът с Херкулес от Стара Загора както много известни статуи върху тракийски монети - например Аполон от Каламис или Хермес според Праксител.

Настоящото издание е второ по ред; предходното беше публикувано в Сборник за народни умотворения, науки и книжнина през Дял историко-филолошки фолклорен под номер VІІІ (ХХVІ) през 1912 година.