Старобългарската живопис през XIII и XIV в.

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е изтъкнат български археолог, историк на изкуствата и политическа фигура. Той изучава археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Започва систематични разкопки в България с работата си в Хисаря между 1909 и 1910 година.

Между 1910 и 1920 г. той става първият българин, заемащ поста директор на Народния археологически музей.

През 1912 г. извършва първоначалните проучвания на Кабиле близо до Ямбол. По време на Балканските войни (1912-1913, 1915-1918) предприема три дълги научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява културни паметници и води детайлни дневници. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през 1918 г., както и провежда изследвания в софийските църкви „Св. София“, “Св. Георги” и Боянската църква. В периода от 1929 до 1931 г. проучва богатите тракийски могили при селото Дуванлий близо до Пловдив.

Той е основателят и първият директор на Българския археологически институт от 1920 до 1940 година, а също така председател на Българската академия на науките между 1937 и 1944 година.

Настоящото произведение разглежда старобългарската живопис от XIII-XIV век с акцент върху живописта по времето на Първото българско царство, стенната живопис в Търново като цяло , стенописи в Боянската църква以及 XIV век , както миниатюрната живопис през посочения период.

Това е второ издание на труда му; предходното беше публикувано във „Българска историческа библиотека“ през трета годината том I от издателството за години след промените –1930г .

В сборника се съдържа също така неговата по-ранна статия (от1929г.), която обсъжда произхода на старобългарското изкуство; тя е публикувана за пръв път в списание „Златорог“, книга X номер6 през същата година стр .294 -300 .