Българското участие във възстановяването на сръбската държава (1804-1815)

През последните две десетилетия д-р Живко Войников се е утвърдил не само като изследовател с разнообразни интереси и задълбочени знания, но също така и като решителен защитник на историческата истина – истината в нейния автентичен вид, независимо от реакциите на хората. Неговите изследвания привлекат предимно интелигентна аудитория, която цени обективността при интерпретацията на документи и събития, а не търсенето на сензации или патриотични изблици.

Това важи напълно и за най-новото произведение на д-р Войников. Българската историческа научна общност има задължение към миналото на Поморавието и други традиционно български региони, включително относно ролята на местните българи в политическия и културния контекст на Сърбия. Междувременно темата за влиянието на България върху освобождението на западната ни съседка и формирането ѝ като модерна държава е систематично пренебрегвана от сръбските учени, образователната система и официалната пропаганда както вътре в страната, така и извън нея.

Д-р Войников с разочарование отбелязва незрелостта на българското общество през този период, което води до липса на ясни национални цели у много българи участници в сръбското освободително движение. Той основателно цитира руския генерал Иван Липранди: „Сърбите, които са по-малко от една четвърт от българите… подобриха своето положение чрез оръжие и дипломатически усилия благодарение главно не толкова собствена кръв, колкото със смелостта множество българи“.

Необходимо е да бъде заявено ясно: участие-то нa България във възстанийте довели до създаването нa съвременната сръбска държава е било масово and често определящо.

проф. Пламен Павлов