Силите на речта

Книгата на Димитър Вацов притежава енциклопедичен характер, тъй като обхваща значителен набор от идеи и концептуален аспект, който очертава тяхното свързване в контекста на „радикалната прагматика“. Този проект е рамков и се развива на границите на авангардните разбирания за езика. В момента е сложно да си представяме алтернативи извън тези ограничения. Книгата представлява важна четиво за всеки, който проявява дълбок интерес към съвременните философски тенденции в областта на езика.

Стефан Попов

В това произведение философията на ежедневния език смело взаимодейства с онтологията, а аналитичната и континентална философия намерят обща основа за изграждането на новаторска концепция относно действието на речта. „Радикалната прагматика“ предлага вдъхновяващи нови перспективи по отношение на темите за суверенността, знанието, метафорите, истината и много други. Обещанието от тази книга не само че предизвиква обновление в неопрагматизма, но също така осигурява нов път за развитието на философската мисъл.

Дарин Тенев

„Силите на речта“ е ключова творба в философския проект на Димитър Вацов с въздействие надминало българските граници. От една страна тя укрепва радикално иманентистката позиция на автора във философията относно езика; от друга страна – все повече разкрива енергийни онтологически основания подчертано още в работата му „Онтология на утвърждаването“ (2003). Радикалната прагматика при Вацов предлага рядък критически синтез между две привидно несъвместими гледни точки: аналитичната традиция и посткритическата онтология. Затова "Силите на речта" показват творческата мощ сама по себе си във философията.

Димитър Вацов е български учен-философ, културолог и преподавател.

Той е роден в София през 1971 г., завършвайки специалност по философия в СУ „Св. Климент Охридски” през 1996 г., където защитава докторска дисертация със заглавие „Онтология на утвърждаването: Ницше като задача“ (2003).

Работил е като редови преподавател по哲学在 Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (1999–2004) както хоноруван лектор там и СУ “Св.Кл.Охридски” след 1996 година.

След 2004 г., той става постоянен преподавател в Нов български университет - редовен доцент до 2017 г., когато получава титлата професор с труда си "Това е истина!".

Бил e директор na бакалаврската програма "Философия" (2004-2006), както nа общообразовательнi курсове za знания прeз периода (2006-2011).

От май 2012 до 2016 година ръководел департамент "Философия и социология" при НБУ.

Той e главният редактор нa списание “Критика и хуманизъм” oт 1999 година насам i председател нa Фондацията зa хуманитарни i социални изследвания - София od 2002 годината.