Депресията ме обича

Тази книга разглежда живота такъв, какъвто се разкрива пред теб, ако принадлежиш към „хората с дежурни сърца“. Тя описва моментите, в които доброволно решаваш да подредиш малките парченца от един свят, наподобяващ „село, където еднакви хора отправят молитви за едни и същи неща на различни божества“, а между това и безкрайното пространство на душата ти настъпва разлом. В този разрив, наречен депресия, можеш лесно да се изгубиш.

Но имаш възможността да погледнеш в тъмната бездна и там в процепа да намериш светлина. Тази книга е именно тази светлина.

Създадена с откровеност и мощта на най-добрия език. Преживяна до последния детайл. Споделена чрез всеки образ. Мъдра и човечна – топла и не жалеща себе си. Книга, която те кара да четеш с молив в ръка и желанието да отбелязваш всичко важно улавя мислите ти за спасяване на изтерзани души.

Мария Касимова-Моасе

Веселина Седларска пише честно, умно и точно; лечебно е нейното слово. Тя ни поставя пред огледалото и протегнала ръка ни води през всичко видимо както отвътре така извън него – далече назад в дълбочината на нашите души, където можем отново да се срещнем със самите себе си.

„Депресията ме обича“ не представлява учебник по психология въпреки че взима предвид научните знания.
Не е роман, макар стилът ѝ да включва красив поетичен език с ярки персонажи и запомнящи се ситуации.
Не е публицистика въпреки че личният опит за страдание или лечение намира място сред актуалните проблеми на българското общество днес. Това е всичко изброено по-горе плюс още нещо уникално.
Не е просто наръчник за самоуспокоение но вярвам ще бъде полезна на много читатели.

Мария Донева