Мир вам

"- Мо, трябва да установим дали светът все още съществува или вече не - каза Ут и замълча, за да остави Мо сам с размислите си върху този значителен въпрос…

Романът започва като антиутопия – земята изглежда отново безжизнена и пуста, а реалността, наречена по този начин, тъй като дори не се помни какво е била, вече е изчезнала. Това, което остава, изглежда повредено и разпокъсано, но все пак някак успява да оцелее. Неправилно осъзнавайки ситуацията, ние тръгваме с Мо в пътя на несигурност и липса на надежда… Дали можем да приемем това като истинска антиутопия?
Езикът на произведението е изплетен от псалмична образност. Символи и значения от древния Завет прозираят почти във всяка фраза и ни насърчават да усетим дълбочината на Давидовото послание.
Има ли шанс животът на света да възкръсне чрез смисъла на Словата в Книгата?"