Историята и нейните "апокалипсиси". Предизвикателството на вечния ад (Философия на последните неща)

Как би могъл да изглежда онзи "анти-Христос", който ще въплъти крайното зло? Може ли да е фалшивият "Христос", който ще се самообяви за истинския спасител, към когото историята винаги е била насочена – тоест, автентичния Спасител, на когото първоначалният (библейският) образ е бил просто... "символ"? Дали не става дума за "анти-Спасителя" ("анти-Христа"), свързан с една хилиастична илюзия? Или пък той може да бъде самозваният "Спасител", който ще вдигне меча си, опитвайки се да спре историческите събития, обявяващи краха на първоначалния Спасител?

Адът никога не може да бъде естествено място за човека; това не важи за нито един индивид. Затова основният въпрос остава: дали човекът е дълбоко свързан със злото, което извършва и вече е извършил, така че след всяко зло - чийто финален израз води до ада - той неминуемо да се стреми към него като магнит?