De Concordia: За съгласуването на провидението

Анселм от Кентърбъри (около 1033–1109) е философ и теолог от Средновековието, бенедиктински монах и архиепископ на Кентърбъри в периода 1093-1109 година. Той е смятан за основоположник на схоластичната мисъл и е известен със своето онтологично доказателство за съществуването на Бога. През 1720 г. папа Климент XI го провъзгласява за учител на църквата. Анселм се нарежда сред най-влиятелните богослови в западното християнство през този период.

Роден в Аоста, част от Кралството Арл около 1033 г., семейството му има връзки с Савойската династия и произхожда от благородническо потекло; баща му Гъндълф е ломбардец, а майка му Ерменберга принадлежи към рода на Ото I Савойски.

На 23 години Анселм напуска родния дом, преминава Алпите и пътешества из Бургундия и Франция. Привлечен от репутацията на Ланфранк (приора на Абатството в Бек), той пристига в Нормандия през 1059 г. На следващата година става монах в абатството. Процесът по канонизацията му завършва през 1494 г., а произведенията му са публикувани първо между 1491-1494 г. в Нюрнеберг, последвани от издания във Париж през 1675 и 1721 г., както и във Венеция през 1746 г.