Интервюта

„Човек трябва да бъде уверен в собствената си сила и енергия, като вярва, че може да държи целия свят в ръката си. Колкото повече запазва този оптимизъм и безумие, толкова по-дълго ще успее да се съхрани. Разбира се, животът постепенно изглажда острите ъгли на нашето битие — подобно на начинa, по който реките полираят камъните. Но колкото по-продължително е това борба с предизвикателствата, които среща човекът, толкова по-далеч ще стигне той.“

В специалното издание „Интервюта“ са събрани най-забележителните разговори с писателя Йордан Радичков от началото на 60-те до средата на 90-те години. В тях той споделя за своето детство и семейството си, както и за фантастични и почти нереални ранни спомени. Темите обхващат фолклора, театралното изкуство и литературата; говори за българската душа и духа на родината.

„Нашият народ е дал имена на всяко дръвче, трева или цвете; назовал е всяка горска поляна и птица; отбелязал е скали и могили. По този начин сме показали уважение към всеки кът от земята ни – даваме име дори на част от човешкото лице: очи, вежди или скули. Затова смятам за важно да гледаме земята си така както гледаме лицето си - право в очите... И да внимаваме дали то не започне да губи своята красота. Защото ако унижаваме него, всъщност ние загрозяваме собственото си лице и един ден можем всички да станем грозновати."