Палимпсест

Ивайло Радев е роден в Пловдив, но сега живее в Бургас заедно със семейството си. Той се занимава с литература, музика и медицина и пише от ранна възраст. Това е неговата втора завършена книга и първата, която излиза на печат. Досега е публикувал творбите си на различни литературни платформи. Ивайло има страст към книгите и не може да устои на четенето; писането му носи удовлетворение. Обича природата, особено планинските райони, а стремежът му е да бъде щастлив и да радва хората около себе си.

Докато размишлявах относно това как читателите ще приемат старомодния термин в заглавието на книгата – който обозначава оригинален текст, заменен чрез търкане или промиване – осъзнах колко точно „палимпсест“ описва нашето настояще. Не само че зад всички нови произведения от разнообразни жанрове прозира същността на Словото (или Свето) сътворението, но ние като жители на информационната ера сме заличили спомените за миналото си с цел да напишем (по някакъв начин) чисто единствения живот (често подпомогнати от множество виртуални симулации). В този контекст уточнението „през квантовата пяна“ подчертава дълбокия контраст между познатото-видимото-илюзорното и истинските същности, скрити „под покривалото на Мая“.

Теменуга Маркова

Разум

Главата ми представлява слънце, което никога не залязва над северния полюс на нежното сърце.
Върти се по оста си и определя посоки,
насочвайки ме по пътя. Понякога с ръце
коригира лицето си — установява гримаса
и комбинира форми във въображаемия свят.
В дебели стари книги домът й е натрупан,

чете сред мрак как ангелите летят.

Не слуша навътре; командва и натрупва
знания ненужни за временното битие.
Дори не подозира, че те вече са в сърцето ѝ.

Тя търси — не угасва; върти се над света.