Борхес и другите - там

Отец Николай проявява алергия към света около себе си и неговата естетическа повърхност: дори критичният реализъм му изглежда съмнителен (каква ли може да бъде истинската критика на реализма?). Той поддържа дистанция от безвкусната мистика, недоразработената литература и неосъществения живот, както и от всякакви крайности в есхатологията. Готов е да се бори срещу тях, включително с чаша гореща шкембе чорба.

Въпреки обществените стереотипи, Николай Петков вярва, че животът копира литературата и че хората черпят съществуването си от своите истории. Той свързва връзката със тези разкази с професионалния си ангажимент: „Както трахеята пропуска въздуха, така свещеникът трябва да позволява историите да преминават през него.“

Николай не търси бързи решения. Той излъчва спокойствие, което понякога поражда напрежение у другите. Като селски поп той използва привилегията си за по-дълбоко разглеждане на историите и трансформира всяко преживяване в нова история. Интуитивно прилага „ефекта на забавяне“, вдъхновен още от Омир. Прозата му не притиска читателя; тя предлага нежна привлекателност.

Георги Каприев