Горчива мъгла/ Разкази

Започнах нова романтична връзка и я изразявах чрез словото. Как можех да забравя, че отдавна обичам това занимание? Обожавах го. И се захванах с подреждането на мислите си. В началото не ми беше лесно, но имаше хора около мен, които ме насърчаваха и помагаха. Все още нямах вдъхновение и всичко изглеждаше сложно. Сега обаче разполагам с две музи – чувствам се като човек с големи криле. Започнах да пиша разкази, а мъдреците казват, че писането е привилегия на заможните, защото изисква много идеи.

И все пак ми помогна една проста идея:

– Защо трябва да ограничавам историята до пет страници, когато мога да напиша петстотин? – тези думи са на великия Борхес.

Един щедър приятел ми каза:

– Пиши всеки ден.

Не усещах тежест в това.

Друг пък добави:

– Но за целта трябва да потопиш перото в сърцето си! Това е истината!

Чувах коментари относно тъжността на историите ми:

– Странно как твоят дух е весел при толкова мрачни сюжети?

Срещах мнения относно дължината на текстовете:

– Не може ли по-кратко? Само с две-три фрази?

Това бяха искрени запитвания.

Отговарях:

– Не знам какво да кажа. Трудно ти разбирам – той просто говореше истината. Какво повече можеш да поискаш от него?

Разбрах едно - музиката не звучи за всички; слушах само своя собствен ритъм.