За благодеянията. За снизходителността

Философските произведения на Луций Аней Сенека, озаглавени "За благодеянията" и "За снизходителността", са били преведени на български от Петя Стоянова 19,5 века след тяхното написване (изд. "Рива"). Тези творби, наред с по-известните "Нравствени писма до Луцилий", принадлежат към жанра диатриба – форма на назидателен разговор, в който се води полемика с фиктивен противник.

В текста си "За снизходителността" Сенека заявява: „Снизходителността е присъща за човешката природа като цяло, но най-вече подхожда на управляващите лица, тъй като те имат повече възможности да проявят милост и техният обхват е значително по-голям.“ Диалогът е посветен на 18-годишния Нерон, когото Сенека бил назначен да обучава и възпитава. Въпреки усилията му и красноречието му обаче, учителят впоследствие сам става жертва – обвинен в заговор от императора Нерон, той е принуден да сложи край на живота си без никакво проявление на снизходителност.