Хубавите ръце Т.2 от Съчинения в девет тома

В творчеството си Ивайло Петров постоянно се занимава с едни и същи теми, но използва различни подходи. Затова той успява да бъде както познат, така и иновативен: общочовешките страдания са представени чрез български контекст и герои. Всеки негов разказ е опит за разглеждане на човешката загадка и разкриване на скритите мотиви зад действията, показвайки сложността между доброто и злото. Като дълбок психолог, той комбинира универсалност с българска идентичност и социална ангажираност в писането си. В този сборник произведенията му наподобяват реализъм в стил Елин Пелин, известен от "Под манастирската лоза". Човекът тук е поставен между доброто и злото; трагедията и комедията вървят ръка за ръка, а хуморът, гротеската и ironията сякаш представляват другата страна на мъдростта и прошката. Дори смъртта е само част от жизнения цикъл. Над всичко това надвисва вечната тъга по красота – неуловима в реалния живот, а единствено като мимолетно видение, което ни докосва през неизчерпаемата природа или чрез стремежа на хората към творчество.