Портата на греха

Поетичен и драматичен разказ за любовта, греха, възмездието и свободата...

Историята се развива в духа на един величествен град, където легендата е сплетена с истината, а историята – с фантазията.

Тео произлиза от известните истанбулски гърци. Баща му е антиквар, занимаващ се с нелегален трафик на исторически ценности. Семейството напуска Турция през 1974 година. На 38 години Тео вече е уважаван византолог, привлечен от корените си; той решава да се върне в родния Истанбул, за да открие митичната Порфирена порта, следи от която случайно намира в древен византийски ръкопис. Въпросът дали тази легендарна порта е просто мит или реалност остава предизвикателство за учените, които трябва да се изправят срещу ужасяващата действителност на политическите събития и полицейските репресии в съвременна Турция. Всичко това е поставено на фона на ярките багри на прелестно цъфтящите истанбулски ергювани – лилаво-пурпурни, теменужено-морални, розови и червени.

Ойя Байдар води повествованието динамично и напрегнато с множество неочаквани обрати. Романът впечатлява със своя дълбок психологизъм и драматизъм както и с детайлното познание за човешката природа. Изненадващият финал представлява кулминацията на тази запомняща се творба.

Ойя Байдар е родена през 1940 година в Истанбул. Като ученичка във Френския девически лицей пише първия си роман „Децa забравени от Аллах”, но бива изключена поради това. Завършва социология в Истанбулския университет и става асистентка там. Членуваща социалистка в Турската работническа партия и синдиката на турските преподаватели, тя получава признание като писателка и разследваща журналистка. От 1980 до 1992 година живее като емигрант в Германия , където старателно наблюдава рухването на социалистическата система . През 1991 година публикува повест "Сбогом Альоша", отличена с наградата "Сабахаттин Али", а през 1993 г., за романа "Котешки писма" печели наградата „Юнус Нади”. След завръщането си обратно в Турция Ойя Байдар започват работа като редактор във „Енциклопедия Истанбул”. През 1998 г., тя издаде романа си “Завръщане за никъде”, последван през 2000 г., от “Гореща пепел”, който носи награда за роман „Орхан Kemal” през следвата година . Романът "Портата на греха" получава литературната награда "Джевдет Кудрет" през 2004 годината."