Котешки писма

Историята разказва за емигранти, които са загубили своите мечти, и техните котки, живеещи в свой собствен тайствен свят.

Ойя Байдар (родена през 1940 г.) е една от най-прочутите съвременни турски писателки. Тя е носител на престижни награди като "Орхан Кемал", "Джевдет Кудрет" и "Юнус Нади". Българските читатели познават нейното творчество чрез романите: "Портата на греха", "Изгубеното дар-слово" и "Остана топлата им пепел". Произведенията й са преведени на повече от 20 езика. През 2014 година тя беше специален гост на литературния фестивал „Пловдив чете“.

Байдар придобива известност като социалистически автор, изследовател и активист. След военния преврат от 12 септември 1980 г., тя бива осъдена и избягва в Германия, където прекарва следващите 12 години в изгнание.

В книгата си „Котешки писма“ (1995) Ойя Байдар използва магията на романа, за да ни запознае с историята на няколко котки. Те комуникират помежду си посредством ароматни послания по дрехите на своите стопани – интелектуалци от Турция, избягали в Западна Европа след преврата през 1980 г., изпитвайки трудности, но запазвайки своя идеализъм. В началото на 90-те години те стават свидетели на падането на комунизма... Чрез преживяванията им - радости и трагедии - котките се опитват да разкрият човешките тайни. Разкритията водят до размисъл: не търсят ли хората и животните един и същ отговор?

„Най-смисленият период в живота ми бе между 1960-1980 година; тогава се опитвахме да променим света си към по-добро - хуманно място с революционен дух; дори ако не успяхме напълно, поне надхвърлихме себе си с развитието ни във време изпълнено с надежда.
Животът в заточение е труден. Дори когато сте затворник у дома си или страдате под мъчения там все пак притежавате идентичност; борба за кауза, която цените. Но когато потърсите убежище другаде – ставам 'нищо'. Така се почувствах.“
Ойя Байдар