Поемеш ли към Ада, яхай хубава кобила

Романът "Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила" започва и завършва с думата Нищо, която се повтаря четири пъти! Въпреки това, не може да съществува Нищо; винаги трябва да има Нещо!

Авторът Яндоурек търси отговор на въпросите си. Той размишлява: "Нима Исус би могъл да е против това да се будя до момиче със зелени очи?" Загубата на вяра отваря врати за бездуховност, лъжепророци и секти, както и за интереса към източните философии и политическите идеологии. Освен това води до друга крайност - религиозен фанатизъм, мистицизъм и суеверие.

Свещеникът, който е захвърлил расото си, преминава през катарзис: "Бих искал да вярвам, но в какво? Няма църква, която заслужава доверие. Животът посветен на Бога е рискована авантюра. Но дори живот без Бог също е авантюра!"

Това представлява галерия от образи на наши съвременници – обрисувани с ирония или сарказъм – които търсят Истината в Духовното или Секса (или в двете), докато техният живот протича на фона на обърканите обществени и политически събития между двата века.
Маргарита Кюркчиева