За любовта и смъртта

„Любовта носи в себе си загадка, нещо, което трудно можем да възприемем напълно и още по-трудно да обясним. Колкото повече обсъждаме любовта, толкова по-малко говорим за смъртта – тя сякаш ни оставя безмълвни.” Патрик Зюскинд

Сборникът „За любовта и смъртта” включва есета на Патрик Зюскинд, които разглеждат взаимовръзката между тези две основополагаещи сили в човешкия живот. Авторът създава завладяваща проза с интригуващи образи, разкриващи тъмната еротика на връзката между смъртта и любовта. Той представя различните аспекти на любовта чрез лични истории, митологии и примери от живота на известни личности. Неговите уникални разкази включват например свидетелство за двойка, която прави орален секс в задръстване; флирт между мъж и жена игнориращи околните; увлечението на Томас Ман по млада сервитьорка. Всеки един от тези примери подчертава животинската природа на любовното чувство, самозаблудата или идеализирания "платонически" аспект.

Зюскинд анализира отношенията между любовта и смъртността и връзките им със сексуалността. Докато обществото активно обсъжда темата за любовта, култура днес е много по-предпазлива относно смъртността; изключение прави само „еротичният копнеж към края”. Авторът се опитва да осветли защо тези два концепции са така тясно свързани като използва идеи от Гьоте, Клайст, Платон и Сократ. В заключителната част той сравнява две митологични фигури - Орфей и Исус Христос; определя християнската любовь като нечовешка а отдаде почит на Орфей за неговата решителност و жертвоготовност. Според него историята за Орфей е особено трогателна именно защото показва провала му като човек.

Критиците описват тона на есетата като леко пленителен — произведениято почти наподобява музикално творение в контекста с бестселъра му „Парфюмът”.

ПАТРИК ЗЮСКИНД е роден през 1949 година в Германия. Получава музикално образование следвайки история във Мюнхенския университет и Екс-ан-Прованс. Работи в патентния отдел на “Сименс”, играе пиано в танцови барове и е треньор по тенис на маса. Литературният му дебют идва с еднопостановъчния монолог "Контрабасът", последван от успеха с "Парфюмът", "Гълъбът" и други произведения.
Награждаван е многократно , а романът му "Парфюмът" остава един от най-прочутите немскоезични романи - сред най-често четените книги глобално.

Зюскинд избягва публичност: не дава интервюти нито публикуване свои снимки; отказвал награди независимо дали са били присъдени или предложени; не посещава премиерата нито филми базирани върху своето творчество . В родината си го наричат „писателят фантом“, „тайнствения г-н З“ или просто „задкулисният гений“. Чрез това поведение той забранявам читателям шанса да наблюдават как остарява но пък успява умело да се измъкне от времето — готовейки се за ролята си спостедател – традиционна роля любима сред писатели.“