Феноменология на духа

Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е важна фигура в Българското възраждане и борбата за църковна независимост. Той става най-младият митрополит на Българската екзархия, поемайки поста едва на 32 години, и ръководи своята епархия цели 65 години – уникален случай в православната история. След Освобождението той играе ключова роля като един от „строителите на съвременна България”, заемайки длъжността председател на III Обикновено народно събрание (1882–1883), както и участвайки активно в обществения живот като публицист, учен-елинист и преводач. През 1884 г. става редовен член на БАН, а през 1923 г. - почетен.

По своите многобройни таланти, постижения и влияние митрополит Симеон може да бъде сравняван не толкова с неговите съвременници, колкото с великите духовни водачи и писатели от миналото като патриарх Евтимий. Според признанието на акад. Михаил Арнаудов (1930), той представлява “жива история” на българските усилия за църковно, културно и национално възраждане през последните седем десетилетия; успява да обедини различните морални импулси зад движението за Възраждане от Паисий до Илариона Макариополски. Животът му служи за пример за “апостолско изпълнение на християнските задължения към народа”. Публикуват се произведенията на Варненския и Преславски митрополит Симеон за пръв път.