Нещо за четене 3: Лов Стори

Тази книга завършва с усещане за смърт. Последната дума в нея е „кола”. Кола, която никога не достига на ъгъла на улиците „Евлоги Георгиев” и „Оборище.” Тази кола, която така и не се появява там, всъщност е била разбита на „Цариградско шосе”. Поради това тя не успя да стигне до местата, където живее Кембълът.

Не съм авторът на тази книга. Изглежда сякаш дори Кембълът няма пряк принос за написването ѝ.

Книгата носи неговите предчувствия.

Може би затова понякога звучи разпокъсано. Предчувствията му често надминават мислите му. Те понякога са по-бързи от реакциите му със словото. А той знаеше как да борави с езика.

Понякога ми беше трудно да разбера кой кого създава – дали Кембълът измисля езика или обратно - езикът формира самия него.

Редактирането на Кембълът наподобява редактиране на Бог. Не го казвам само защото те вече са свързани помежду си, а защото всяко ново творчество в областта на езика е…

Христо Стоянов