Сред злачни пасбища

Потънала в мизерия след самоубийството на баща си, Тарюн се завръща в Несков и поема неговата работа. Душата ѝ е разкъсвана от угризенията за това, че неволно е довела до смъртта му, и тягостното наследство я задушава. Обсебващото чувство за отговорност, зовът на кръвната връзка и възкръсналите корени на семейството сякаш се увиват около нея. Братята на баща ѝ планират своето бъдеще, но всичко опира до нейното присъствие край суровия фиорд...

Тази история представлява завършек на съвременна скандинавска сага. Нишките в сюжета са ярки - дори когато нямат цвят. Те постоянно бягат една от друга, движени от своята различност или изолирани именно заради нея; между тях остават неизменни празни пространства... Възможно ли е изобщо да бъдат вплетени в здравата структура, която да устои на предизвикателствата на бъдещето?