Заради дякона Игнатия

Романът "Заради дякона Игнатия" предлага интересен поглед върху начина, по който възприемаме Левски, като представя живота и делото му в контекста на ежедневието. Интересно е как авторката е замислила сюжета – главният герой пише сценарий за събитие, посветено на Апостола. Това насочва неговите размисли и разговори с другите към личността на Левски. В текста са включени множество документални материали, които умело се вплитат в разсъжденията и диалозите на героя. Въпреки това, романът не придобива характер на научен трактат или излишна литературщина; хуморът също играе важна роля.

Всеки човек сам търси своята истина и изгражда собствен образ на Левски. За някои той е юнак и певец, за други - революционер или идеолог; има дори статии от него във вестник "Свобода", където може да бъде видян като републиканец или монах-рицар... а за мен той олицетворява българския дух. Дякон Игнатий сам осъзнавал значението си и е записал: "Българският народ отдавна престана да бъде рая на султана. Той слуша мене, готов е всеки момент да започне революция." Скромният дякон разбирал силата си спрямо султана – "откакто Турция се разклати". А кой всъщност я разклати? Един единствен Дякон! Хайде сега опитай да не повярваш в чудеса!

Христо Карастоянов