Съдби на 33 оборота

Помните ли как наскоро един фраза "Летя с колата, нататък летя..." предизвика огромен интерес, когато бе изпята от участник в реалити шоу почти 40 години по-късно? Само малцина познавачи, които са слушали плочите от 60-те години, знаят, че това е интерпретация на песен от популярната тогава певица Нина Светославова. Ако медиите бяха излъчвали повече българска музика от този уникален период, днешните млади поппевци нямаше да бъдат толкова откъснати от своето наследство. Също така не би се развил и един друг жанр, който напоследък често асоциираме със страната ни в отрицателна светлина. За съжаление обаче България беше представена неотдавна като клекало на стара тоалетна.

През 60-те години България е политически противник на Запада и сателит на СССР; тя не е просто кенефът на Европа. Изкуството по това време подлежи на идеологически контрол (както всичко останало в обществото), но много творби все пак остават признати за образци до ден днешен. Родени при условия на ограничена творческа свобода, мнозина произведения изразяват духовност и естетическа завършеност. Забавната музика също влиза в тази категория.

Една от най-интригуващите истории свързани с авторите на българската популярна музика през 60-те години e вторият голям труд на журналиста Иван Георгиев след дебютния му роман "Една българска роза", който разказва за драматичната съдба на известната певица Паша Христова. В настоящото си издание авторът предлага нови имена от т. нар. българска естрада чрез техните лични истории.

През последните години Иван Георгиев работи за най-популярния седмичник в България - "Уикенд" и БНТ относно теми свързани с влиянието и наследството оставено от творците на родната забавна песен.