Българевник Т.2: Година 2006-2007

Смятат, че глупавият човек изпитва радост, когато осъзнае, че е бил измамен, докато мъдрецът се чувства удовлетворен при разкритие на истината. Замислих се какви сме ние - авторите на "Българевник" – глупаци или мъдреци? Вярно е, понякога изказваме и неуместни мисли, но един по-разумен от мен веднъж каза: "Само мъдри хора могат да говорят глупости!" За обикновения човек това е нормално състояние. Понякога произнасяме много разумни думи, без дори да осъзнаваме тяхната стойност. Мъдростта идва с опита и времето я проверява. И в крайна сметка бъдещите поколения ще имат думата по този въпрос. Ние балансираме между глупостта и мъдростта. Положителното е, че откритията за лъжата и истината винаги предизвикват радост у някого – всеки според собственото си възприятие. След всичко написано до тук остава важният въпрос: Какви са хората от кафенето, пишещи за "Българевника"? Те са просто като всички останали – проявление на смесица между мъдрост и глупост. Или казано накратко: Истината е, че ни лъжат!